Уникалният манастирски комплекс, съществувал в района на с. Карлуково заема особено място в многовековното културно и духовно наследство на България. Според историци, в района е имало тракийски и римски светилища и мястото е смятано за целебно. По време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името "Викторова лъка", около който са възникнали скалните манастири "Света Марина", "Св. Безсребреници Дамян и Козма" и "Св.Никола" (Глигора).

Обявена за Национален паметник на културата, черквата „Успение Богородично“ е построена в далечната 1602 година.

Всички църкви от комплекса са обявени за Народни старини и влизат под закрилата на закона още през 1927 година (Протокол Nо 46 от 30 март 1927г от Комисия за старините при Министерство на Народното просвещение (Д.В. бр.69/1927).